МЕРЀШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Грубо. 1. Меретски, мерет. — Абе ти защо не пиеш яйца ? — Пих, ама не помага. Що яйца съм изпил! С жената до развод стигнахме за тези мерешки яйца. А. Каралийчев, В, 66. На дядо ти аз му откраднах калпака. Много беше хубав мерешкият. Н. Каралиева, ЯЧ, 81.
2. Като същ. мерешкият м. Като обособ. прилож. Проклетник, негодник; мерет, меретският. мерешката ж. Проклетница, негодница; мерет, меретската, меретщината.
— Друга форма: мерѐжки.