МЀРЗОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Неодобр. Мерзък. В една депеша до майор Никифорова, .., той [Стамболов] изказа своето бурно и болезнено възмущение: .. Съжалявам героите и помагачите на тоя мерзостен преврат. С. Радев, ССБ II, 27-28. Хората ся трудят мир и любов да турят между человеците, които вражда и бой имат, а вестник „България“ с мерзостните свои идеи, не труди ли ся омраза и смущение между неповинний наш народ да вдигне? ЦВ, 1859, бр. 433, 1. Хвала на всички мюзевири, / на новия Тартюф хвала —/ на чорбаджиите вампири, / на мерзостните им дела. Π. Р. Славейков, Избр. пр I, 139. Треба бащите да обикнат децата си и да говорят истинно: лъжата е раболепна и мерзостна на сичките человеци. Й. Стоянович, ДСС (превод), 44.
— От рус. мерзостный. — С. Врачански, Неделник, 1806.