МЕРИДИА̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Геогр. Който се отнася до меридиан; меридианов. През лятото, когато Слънцето минава високо през меридиана денем, лятната Луна през нощта достига много малка височина над хоризонта и обратно — зимно време тя достига най-голяма меридианна височина. Астр. ХI кл, 1964, 51. Магнитният вектор .. винаги лежи в плоскост, паралелна на меридианната плоскост. Х. Шинев, А, 56.
2. Спец. Който се отнася до изображение, сечение, движение и др. с посока отгоре надолу, от север на юг, подобно на очертанията на меридиан или на мрежа от меридиани; надлъжен, меридиален, меридионален. Меридианният профил на работното пространство може да бъде най-разнообразен: от очертание по окръжност до сложно зигзагообразно очертание. Д. Вълков, Х, 284. Към средата на деня половината от хоризонта бе зает от невисоки планини — тъй наречения Голям Хингански хребет, който прерязва в меридианна посока тази част от Китай. РД, 1950, бр. 344, 4.
◊ Меридианен кръг; Меридианна тръба. Астрон. Уред за определяне на екваториалните координати на небесните тела при кулминацията им, който представлява тръба, въртяща се перпендикулярно на равнината на меридиана, и градуиран кръг. През 1894 г. М. Бъчваров основава Астрономическа обсерватория при университета. Основните уреди, с които и сега разполага обсерваторията, са доставени от него (една меридианна тръба, .., с обектив 16 см., .. и някои други уреди). Вселена 69, ХVIII. Меридианна окръжност. Геогр. Мислена окръжност, получена от съединяване на два меридиана, която минава през земните полюси и пресича екватора под прав ъгъл; меридиан. Гринуичкият и противоположният му меридиан образуват Гринуичката меридианна окръжност. Ако мислено разрежем земното кълбо по тази окръжност, ще се получат две полукълба — Източно и Западно. Геогр. V кл, 13.