МЕРИДИОНА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Меридианен (във 2 знач.); меридиален. Меридионална плоскост е тази, която преминава през оста на цилиндричната повърхност на лещата и е перпендикулярна на плоската ѝ повърхност. Й. Венев и др., К, 99. Нарязването на ябълките се прави на меридионални резенки с минимална дебелина 2 см. М. Киров, ТК, 155. Установени са три преобладаващи направления, по които става движението на въздушните маси, или три типа циркулации западен, меридионален, при които движението става по меридианите, и източен. ВН, 1959, бр. 2399, 4.

— От лат. meridionalis.


Източник: Речник на българския език (онлайн)