МЕРЍЛНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Мерилка, мерник2. Мерилникът стигна дъно и извлече растително като сингер вещество, което показваше близкото отстояние на сушата. П. Кисимов, ОА (превод), 40. Та си удри църна арапина, / удри си го между черни очи, / .. / Па си прийде Дете Голомеше / и със него Латинка девойкя, / па се чудат и самѝ се зверат, / дек порасна пуста арапина — / пусти очи— чебри мерилници, / я главата — бъчва возилница, / я снагата у земи пропаднала. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 192.