МЕРЍЛО, мн. -а, ср. 1. Обикн. с предл. з а. Проява, факт, явление, което служи като основа за сравнение, за да се оцени, прецени нещо; мярка, критерий. Литературата е в голяма степен мерило за културния напредък на народите. Π. Κ. Яворов, Съч. III, 243. Верността е свързана със саможертва. Затова тя е мерило за силата на волята, за чувство на дълг и на чест. Е. Каранфилов, Б III, 91. Будевска вече ставаше мерило за дарование на младите и затова изискванията към тях бяха по-големи. Н. Лилиев, Съч. III, 376. Едно е / мерилото на хубавото: труд! К. Христов, ИБ, 63.
2. Остар. и диал. Мерна единица, мярка. Види ся уврат да е по-старо мерило, а дюлюм по-последно. Г. С. Раковски, Π I, 73. // Средство, уред за измерване. Един метър от платина, като пръвообразно мерило, ще ся тури в царската хазна. Лет., 1872, 72.