МЕРЍЯ1 ж. Диал. 1. Мера̀1. От всички мерии се спуснаха стада овце. Д. Яръмов, БП, 200. Направих девет орала, / изорах селска мерия, / та насях просо белия. Нар. пес., СбАИ, 194. „Сино Стовяне, Стовяне, / що ми си грижан, кахърян? / Дали ти стадо нездраво, / яли ти мерия нетрявна“. Нар. пес., СбНУ ХLII, 50.
2. Район, област, край. — На времето самодивите .. се мотаха из нашенската мерия. Г. Краев, Ч, 103. Ред години [Станкоджим] бе хайдутувал като самотен вълк .. В България не стъпва: до границата и назад — държи си мерията. П. Росен, ВПШ, 114-115. Засвири Димо кавала / по едриненска мерия. / Почули са го две юди / във каванлъшка кория. К. Христов, СК, 76.
МЕРЍЯ2 ж. Истор. Крило, страна на войска във византийски боен ред; мера2. Ромеите знаеха, че всеки противник напада по-устремно отдясно, та винаги засилваха лявата мерия. А. Дончев, СВС, 787. Странична мерия. Средна мерия.
— Γр. μεριά 'страна'.