МЕРКУ̀РИЙОН м. Хим. Живачен йон, чийто атом съдържа два положителни товара и е от втора валенция. Меркурийонът се отличава по броя на електрическите товари, които отговарят на един атом живак. Н. Пенчев и др., КАХ, 107. Станохлоридът редуцира меркурийона до меркуройон. Н. Пенчев и др., КАХ, 108.