МЀРОПС м. Истор. При феодализма — зависим селянин; парик. На площада пред кръчмата гъмжаха соколници, крагуяри, .., меропси, ратаи. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 146.

— Γр. μέροψ.


Източник: Речник на българския език (онлайн)