МЕРУДЍЙКА и МЕРОДЍЙКА ж. Умал. от мерудия. В продължение на постните дни, .., той [българинът] употребява лобода, тълчена сол с мерудийка, праз и ръжен хляб. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 159. Маца, с пантофи обута, / тръгнала тъй за минута, / бързо, додето е време, / стрък мерудийка да вземе. Л. Милева, СбХ, 183.