МЕРУДЍЯ и МЕРОДЍЯ ж. Диал. 1. Само ед. Магданоз. Набързо набра тя в кошницата китка мерудия, накъса малко чушки и патладжане. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 139. Янко доближи майка си, погледна възпретнатите ѝ ръце, ножа, с който тя режеше върху дъската на ситно мерудия. Ем. Коралов, ДП, 17.
2. Чубрица. — Калине, отрежи ми резен хляб! Кино, посоли ми го с червена сол и мерудия! К. Петканов, МЗК, 220. — На сутринта Зюмбюла приготви хляб, сирене, лук, мерудия, сол, пипер, напълни торбата и му я подаде. Ив. Карановски, Разк. I, 49.
3. Разш. Миризлива растителна подправка за ястие; миризма. Въртял се тук, оглеждал там, но не можал нищо по-свястно да докопа. Жените продавали кълцан пипер и чубрица — за какво му са тия мерудии. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2.
4. Стесн. Само ед. Шарена сол — обикн. чубрица, сол и червен пипер. Едно момиченце, .., им донесе паница квасено мляко .. Сетне тури на софрата гаванка с мерудия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 32. Едва сега забеляза, че гостолюбивият инок не бе и вкусил от рибата, а топеше къшеите си в една стъпичка, пълна с мерудия. Ст. Загорчинов, ДП, 201-202.
◊ Балканска (черна) мерудия. Диал. Растението чубрица. Отделните стопани и всички обществени стопанства трябва да застраховат задължително следните култури: пшеница, .., пиретрум, черна мерудия. РД, 1950, бр. 107, 3. Дива мерудия. Диал. 1. Растението чубрица. 2. Див джоджен. 3. Мащерка. 4. Дива мента. Кокоша мерудия. Диал. 1. Магданоз. 2. Чубрица. Печено агне на Гергьовден, пилешка чорба с кокоша мерудия на Петровден, .. — с тази храна-курбан се тачеха големите дни. З. Сребров, МСП, 16. Кучешка мерудия. Диал. Див джоджен. Овчарска (чобанска) мерудия. Диал. Мащерка. Рибя мерудия. Диал. 1. Магданоз. 2. Мащерка.
~ На (във) всяка гозба (манджа, чорба) <и> мерудия <съм>; На (във, у) всяко гърне <и> мерудия <съм>. Разг. Ирон. За човек, който се меси или взема участие навсякъде, обикн. във всеки разговор, спор и под., независимо от това дали е уместно, нужно. Край него на няколко пъти мина Илия Кавръков, .. „Ето го и този тиквеник! .. — И той — на всяка манджа — мерудия“. Г. Караславов, ОХ III, 463. „Ти си заборавил какво казва петята заповед“, каза един от поповете, който се считаше за учен човек и който обичаше да бъде мерудия в сяка чорба. Л. Каравелов, Съч. IV, 250. — И ти, все ще се обадиш. На всяко гърне мерудия. Й. Йовков, А, 116. — По едно време, татко, взеха, че паднаха на колене. И дядо, нали е във всяко гърне мерудия, и той. П. Незнакомов, МА, 30-31.
— От гр. μυρωδιά 'миризма, аромат'.