MECА̀P, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Мъж, който продава месо в месарница; месопродавец. Касапите пък му казали, че цялото им месо се докарва от кланицата и на всеки бут има печат на ветеринарния надзор, защото никой месар иначе не ще го приеме. Й. Радичков, В, 148. Бивш месар, Дечо винаги намираше начин да се снабдява с прясно и хубаво месо. Б. Несторов, АР, 175. Слава богу днеска / месо ще обядва .. / Татко му го купи / от Станой месаря. Ст. Дринов, СбХ, 45.

2. Работник в месарница или месокомбинат. Месарите вече не мачкат накълцаното месо в дървени корита с ръце като тесто. Те имат пълна саламджийска моторна инсталация. А. Каралийчев, ПД, 15.

3. Разг. Мъж, който обича да яде месо; месоядец. Мъжът ми е голям месар.

4. Остар. Мъж, който коли свине, добитък и продава месо; касапин. Така също е потребен и полезен месарят, който коли добитъка, та продава месо. Й. Груев, Лет., 1873, 184. На другия ден той повикал един месар да заколи рогача. А. Каралийчев, БС, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)