МЕСА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до месар и до месарство. Магазинът беше голям, с три отделения — месарско, зеленчуково и бакалско. Г. Райчев, ЗК, 157. Към шест часа край дюкяна минаваха със ситно тракане месарските мулета, които идваха от кланицата. Ем. Станев, ИК I и II, 170. Месарски магазин. Месарски ченгел. Месарски нож.
2. Който е присъщ за месар. Всичките ония хайки за фазани, зайци, сърни или диви прасета го отвращаваха с месарската си настървеност. К. Колев, М, 83.