МЀСВАМ, -аш, несв.; мѐсна, -еш, мин. св. –ах, св., прех. Диал. Меся. Вишо, като се върнеше вечер, месваше си, готвеше си. Ил. Волен, МДС, 226. – Меснала бех турта, та ходих да я прибера. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 305. А в Самоков на той ден [Благовещение] малките моми тога за първ път месват кравайчета сладки с мед или с шекер. СбНУКШ ч. III, 168. Нящо ми, майко, омръзна / солдатин либе да либя, .. / .. / тлъсти баници да месвам, .., / ситни чорапе да нося. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 82. месвам се, месна се страд.