МЀСЕНИЦА ж. Диал. Вид тестено изделие, баница от брашно, сирене, мазнина и яйца, замесени изцяло, без да се точи; тутманик, кръжник, месница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — Друга форма: мeс̀енца.
