МЕСЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от месо; месце. Завряло онова ми ти крехко месенце, шупнало се, .., проточило една песенчица, сладка и медена, да ѝ се не наслушаш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 164.


Източник: Речник на българския език (онлайн)