МЀСЕРШМИТ м. Воен. Вид военен немски самолет изтребител. Съветските войни се оказали още по-находчиви през Великата отечествена война. Те приучили своите гълъби да унищожават немските месершмити с взрив. Ст. Дончев, ПНД, 21. След пет минути няколко месершмити прекосиха с бързината на метеори синьото небе. Д. Димов, Т, 373.

— Нем. Messerschmied от собств. — Друга форма: мѐсершмид.


Източник: Речник на българския език (онлайн)