МЀСЕЦ1, мн. -и, след числ. -а, м. 1. Период, обикн. от 30 или 31 денонощия, който е 1/12 част от годината и се определя от обиколката на Луната около Земята; календарен месец. Периодът на обиколката на Луната около Земята ние наричаме месец. Астр. ХI кл, 1964,50. 1 месец съдържа 30 или 31 денонощия, а месец февруари съдържа 28 или 29 денонощия, според това дали годината е обикновена или високосна. Аритм. V кл, 15. Имената на месеците, .., са римски. Старите римляни бяха дали имената на боговете си на всички месеци. Ч, 1875, бр. 11, 526. — На края на месеца аз плащам — каза Марко. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 42. Аз останах възхитен от природните хубости на Искърския проход .. Аз предвкушавах онази прелест, която ще представлява проходът през пролетните и летни месеци. Ал. Константинов, Съч., 218. Любих либе три години, / три години, шест месеца. / Дойде време да се вземем, / легна любе, разболе се. Нар. пес., СбВСтТ, 686. По-млого са месеците от годините. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 65. Годината има 12 месеца. Δ Топъл месец. l С прилож. Такъв период от време с точно определено име и поредно място между останалите дванадесет. Такива бързи атмосферни промени са свойствени само на месец май. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 18. Млад месец юни, / хубав и личен, / с огнен кон дойде / весел, обичен, / с ружа накичен. Елин Пелин, ПБ, 58. През месец януари има много празници. l С предл. в (членувано и нечленувано) и на (нечленувано). За означение на същия период от време, по отношение на който се определя количеството на нещо. Последната година баща му едва успяваше да му изпраща от село по стотина-двеста лева на месец. М. Грубешлиева, ПП, 200. — Аз в месеца свалям един милион пъти шапката. Ив. Вазов, Съч. IХ, 62. Ще почнем редовно да издаваме по една книжчица поне два пъти в месеца. СбПер. п., 54. На̀, измислил ли е той / нещо по-непостижимо, / .., / тъй например, да се взима / в месец два пъти заплата?! Хр. Смирненски, Съч. II, 89. Момче невеста фалеше, / имам невеста работна, / на ден си нишка тегнеше, / .., / и во месецот пасменце. Нар. пес., СбБрМ, 372. // Само мн. Понякога с предл. ο т, с. Доста дълъг период от време, но по-малък от една година. Месеци наред не беше капнало капка дъжд. Й. Йовков, СЛ, 165. Тя изглеждаше така съкрушена, че не се погрижваше даже за внучето си — парцаливо, неумито от месеци, винаги гладно. П. Вежинов, НС, 10. Сашо прекарваше с месеци по санаториумите. Б. Райнов, ТП, 44. Пет-шест дена откак съм напуснал София, а ми се струваше, че месеци са изминали. Ив. Вазов, ПЕМ, 79.
2. Период от 30 денонощия, смятан от определен ден. След тая случка двете етърви не си проговориха нито думица цял месец. Елин Пелин, Съч. III, 15. — Беше нещо месец преди Коледа, закарах дърва в града. Г. Караславов, Избр. съч. II, 58. От няколко месеца насам, .., забелязваше се някакво кипение на духовете. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 114. Заведе я на ресторант, след това се разхождаха под ръка в Борисовата градина, както в първите месеци на женитбата им. М. Грубешлиева, ПП, 215-216. По-добре за един ден петел, а не кокошка за месец. Погов., Π. Р. Славейков, БПII, 58. ● В съчет. обикн. с числ. и същ. време, път, дни. Разг. Мярка за определяне времетраенето на нещо в период от около 30 денонощия. По-рано овцете намаляваха от вълците, сега започнаха да минават в турски ръце. В месец време всяка къща в Топола плати данък на насилниците и крадците. К. Петканов, Х, 92. — Не искаш ли да си отидеш там? — Ех, искам .. Но много е далеч, .. Шест месеца път. Й. Йовков, Разк. II, 9. И като ся лишавахме от добър градский доктор, наговорили ся бяхме преди месец дни, .., да ценим, .., такъв един изкусен доктор. ЦВ, 1857, бр. 328, 125. В месец време разбиха са тези въстаници. НБ, 1876, бр. 42, 163. ● В съчет.: Месец-два. За означаване на приблизителен период от време, който трае в границите на посочения от числителното брой, между 30 и 60 денонощия. Ние прекратихме пътуванията си с дяда Гена и месец-два по-късно се научихме, че Сарандовица умряла съвсем неочаквано. Й. Йовков, ΒΑΧ, 27-28. Сега теренът, определен за бъдещия комплекс, е покрит със сняг .. След месец-два тук ще дойдат строителните работници. РД, 1961, бр. 44, 2.
3. Със съгл. и несъгл. опред. Такъв предварително уточнен период от време, през който се извършват определени мероприятия, обикн. някаква стопанска или културна дейност. Месецът на изобразителното изкуство приключи. ∆ Месец на гората. Месец на борбата против.
4. С числ. или колич. местоим. При определяне на точна възраст, обикн. на дете в първите му години. — Той е още много мъничък — два месеца няма. Елин Пелин, Съч. I, 168. Ние имаме четири деца. Най-голямото е на осем години, а най-малкото — на единадесет месеца. Св. Минков, ДА, 42. Той беше човек на четирийсет и девет години и два месеца. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Детенце на три месеца / никому нищо не казва, / ала тогива продума. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 49. На колко месеца е бебето?
5. С числ. Период от време, който е част от протичането на нещо или на някаква дейност. Тя почака вече с неудържимо нетърпение да навлезе във втор свой месец и едва след това му призна, че е бременна. Д. Талев, ПК, 751. На три месеца йоще младо даскалче бях. Г, 1863, бр. 1, 8. Роди през седмия месец.
6. Разг. Обикн. с гл. правя, струвам и числ. Помен за покойник толкова време след датата на смъртта му, разпределено на периоди от по 30-31 дни, колкото се уточнява от числителното (3, 6 или 9). Не бяха сторили и три месеца на хаджи Вълка, когато се помина и Ганаилина мъж, Радул. Й. Йовков, СЛ, 71-72. Другата седмица ще се съберем да направим шест месеца на баба.
7. Диал. Менструация; месечина3. Която жена не ражда и иска да роди, ще стане преди изгрев, ще отиде и ще се измие на Самодивското кладенче .. Ще чака да минат от тоя ден четиридесет дни, да мине и отмине месецът ѝ. Д. Талев, ПК, 175-176. — Месецът ѝ не иде .., сума време го чака .. Четири дечица има вече, защо й е още едно? Г. Караславов, Избр. съч. II,112.
◊ Архангеловски<ят> месец. Диал. Месец ноември (когато е празникът Архангеловден). Богородичен (Богородичният) месец. Диал. Месец август (когато е празникът Голяма Богородица). Гергьовски месец (съкр. Гергьовският). Диал. Месец април (когато е празникът Гергьовден). Големи<ят> месец (съкр. Големият). Диал. Месец януари. Димитровски<ят> месец. Диал. Месец октомври (когато е празникът Димитровден). Ермински<ят> месец (съкр. Ерминският). Диал. Месец май (когато се чества Св. апостол Ермий, Еремия). Зарев месец. Старин. Месец август. Болярите идваха само лятно време — през зарев месец .. и то доста рядко. А. Дончев, СВС, 79. Звезден (сидеричен) месец. Астрон. Период на една пълна обиколка на Луната около Земята по небесната сфера до заемане на първоначалното ѝ положение спрямо звездите, траещ 27 дена 7 ч. 43 мин. и 11 сек. Това пълно обикаляне на Луната по небесната сфера спрямо звездите нарекохме звезден (сидеричен) месец. Астр. ХI кл, 1964, 63. Тя [Луната] се връща на предишното си място между звездите след 271/3 денонощия. Този интервал се нарича звезден или сидеричен месец. Н. Николов и др., СС, 29. Илински<ят> месец. Диал. Месец юли (когато е празникът Илинден). Костадински<ят> месец (съкр. Костадинският). Диал. Месец май (когато се чествуват Св. Св. Константин и Елена). Кратун месец. Диал. Месец октомври (време, в което се претака виното). Армано на виното йе кратун месец. СбНУ ХI, 153. Лунарен месец. Мед. Звезден месец (от около 28 дена), с оглед на който се изчислява времетраенето на бременността. Бременността трае 10 лунарни (по 28 дни) месеца или 40 седмици, след което настъпва раждането. Н. Манчева, ЛФ, 297. Приблизителната дължина на плода до 5-ия лунарен месец е равна на толкова см, на колкото месеца е бременността, повдигната на квадрат. К. Рашков и др., ДБ, 11. Лунен (синодичен) месец. Астрон. Период от една обиколка на Луната около Земята с оглед на Слънцето, през който става пълна смяна на нейните фази, траещ 29 дена 12 ч. 44 мин. и 2,8 сек. Денонощията и лунните месеци са несъизмерими с продължителността на годината. Тази е причината да не може да се установи такъв календар, който да се съгласува напълно с движенията на Земята или Луната. Астр. ХI кл, 1964, 38. Интервалът време между две съседни новолуния се нарича синодичен месец. Той е равен на 29 1/2 денонощия. П. Николов и др., СС, 31. Малкият месец (съкр. Малкият). Диал. Месец февруари. Никулденски<ят> месец. Диал. Месец декември (когато е празникът Никулден). Петковденски месец. Диал. Месец октомври (когато е празникът Петковден). Петровски месец. Диал. 1. Месец юни. 2. Месец юли (когато е празникът Петровден). Руен месец. Старин. Месец септември. Болярите идваха само лятно време — през .. руен месец, и то доста рядко. А. Дончев, СВС, 79. Русалски месец. Диал. Месец юни. Спасовски<ят> месец (съкр. Спасовският). Диал. Месец май (когато е празникът Спасовден). Тревен месец. Старин. Месец май. Хубави билки растат през май, затуй му викат тревен месец. А. Дончев, СВС, 121. Червени<ят> месец. Диал. Месец юли.
> Меден месец. Разг.; Медов<и> (медовит) месец. Диал. 1. Първият месец от брака. Меденият месец на Лилито и Иван мина, кажи-речи, по време на матурата, .. Младоженците съчетаха приятното с полезното. К. Калчев, СР, 158. Няма никак да ни учуди новината, че горещата любов е изгаснала още в медовия месец. Пряп., 1903, бр. 13, 1. В първия медови месец наш Миньо, .., играел с булката на криеница. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 23. — Такъв живот е райски и небесен! Този живот хората наричат медовит месец на женението. Ст. Ботьов, Κ (превод), 61. 2. С несъгл. опред. Най-добър период от някаква дейност. Ала очакванията за нови отношения между балканските народи не можаха да се осъществят. Меденият месец на турско-българското правителство продължи около една година. К. Константинов, ППГ, 115. Кехайов дълго бе гонил самостоятелна служба, която да му развърже ръцете. Макар че замени Керанов с горчивина, подкара своя меден месец на управник. Д. Вълев, Ж, 142. Свалям месец<а> някому. Диал. Говоря някому смайващи неща, хваля се много или давам големи обещания на някого. Тринадесет месеца, терсене година. Разг. За много опак човек, с който не можеш да се разбереш, комуто не можеш да угодиш и под.
МЀСЕЦ2, мн. няма, зват. (диал.) мѐсече, м. Луна, месечина. Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 16. Месецът беше изгрял напълно, но тънкият му сърп стоеше още ниско, медночервен и без блясък. Й. Йовков, Разк. II, 65. Слънцето, месецът и звездите, които гледаме на небето, казуват ся небесни тела. П. Р. Славейков, ПЧ, 3. Нощта, която настъпи после, беше тъмна, нямаше ни месец, ни звезди. С. Стратиев, СВМ, 8. Потънал е светът в дълбок и морен сън, / в таз дивна майска нощ, в която месец лей / омая празнична над златокъдри феи. В. Марковски, СМ, 61. Над селата и полята / пълен месец бе изгрял. Н. Фурнаджиев, ВД, 66.
◊ Нов (млад) месец. Диал. Луна в началото на първа четвърт; новолуние, нова месечина, млада месечина, нова свещ, новина1. Ниско над хоризонта, .., светеше слабо новият месец, обърнат надолу и тънък като сърп. Й. Йовков, ЧКГ, 202. Настанала бе нощ, младият месец бе извил остри рога на студеното зимно небе. Д. Талев, ЖС, 12. На нов месец не се сеят фидани или друга сеитба, защото само цъфтели, а не завръзвали плод. СбНУ VI, 92.