МЕСЕЧЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Който се отнася до месечина1. „Нищо няма“, повтори той гласно, сякаш искаше да успокои коня и нагази в месечинната пъртина. Ст. Загорчинов, ДП, 312. Еднож месечината се подголемила пред сънцето и му се пофалила, оти нейзината светлина била по-голема от .. негоята, .. Сънцето се гибнало от месечинните фалби, се налютило. Нар. прик., СбКШ, 12.