МЕСЕЧЍНКА ж. 1. Умал. от месечина1. Месечинката се беше навалила към запад и още малко искаше, доде зайде. Т. Влайков, Съч. III, 243. Детето мълкнало и тя го оставила да поприпка по месечинка, догде заспи. Христом. КМ II, 186. Темно, брате, темно, ете, / като в катраница, / нито месечинка свети, / ни ясна звездица! Елин Пелин, Худ. С I, 121. Месечинко-виторожко, / като светиш нависоко, / не гледаш ли надалеко, / не видиш ли нашироко? Л. Каравелов, Съч. I, 64. Слънце зайде, зайде, дойде. / Месечинка рог подаде. Нар. пес., СбВСт, 300.
2. Диал. Бяло петно на челото на животно. Джевдет си беше направил нови дрехи, угоил бе черния ат с белите крака и с месечинката на челото. Ц. Гинчев, ГК, 365.
— Друга (диал.) форма: мèсчѝнка.