МЕСЍТ м. Остар. Търговски или делови посредник; комисионер, агент. Кондо наново се втурваше да търгува, .. С него ходеха месити, наредени от Акиф ходжа, вършеха му добра работа и пълнеха кемера му с пари. Д. Немиров, Б, 153. Нима не излязоха и тази есен: „Перун“ (7 броя), „Парнас“ (само един брой), .., па дори и проблематичният в-к „Провинциален актьор“, който тъй неустановено излиза, въпреки че е натоварил месити из страната да записват абонати? К, 1927, бр. 103, 1.

— От гр. μεσίτης.


Източник: Речник на българския език (онлайн)