MECHА̀T, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Месест. Наистина той бе с неимоверно голяма глава, .., с голям меснат нос. Д. Калфов, ПЮН, 112. Между устните му стърчи кибритена клечка, под избръснатото меснато лице грее син галузник. К. Константинов, СЧЗ, 71-72. През дните на ужаса Стоенчев плачеше като дете! Влачеше се по улиците с дървения си крак, пъшкаше гласно, мускулите на меснатите му бузи играеха, а устните му бяха посинели. А. Страшимиров, А, 253. На едногото главата месната като тиква, на която никак не пречеше да бъде съвършено валчеста. Ив. Вазов, Съч. VII, 26. На изглед холандците са високи и плещести, повечето тлъсти, отколкото меснати. Т. Икономов, ЧПГ, 92.
— Друга (диал.) форма: мясна̀т.