МЕСОЯ̀СТИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Месоядство. Сиренето тука е най-главното захире на братството монастирско, понеже в той монастир строго е запрещено месоястието на калугерете от самия негов ктитор. Н. Рилски, ОМР, 55. От тоя род бяха всякога князовете ..; на тоя род что са, вярата им прощава и месоястие. Ив. Богоров, КГ, 221.

— Друга форма: мясоя̀стие.


Източник: Речник на българския език (онлайн)