МЕСТЀНЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. от място; местице. Стоян подири с очи кучето си, което се бе свило на кравай на едно сухо местенце. Д. Талев, ЖС, 28. Въпросът е сега да се намери едно местенце за гариране сред дългата плътна редица от коли до тротоара. Б. Райнов, ГН, 92. Ще си купя едно местенце в Симеоново, ще го оградя яко с бодлив тел и ще развъждам кокошки. Ем. Манов, БГ, 15-16. Отбих се в просторен градски ресторант, намерих местенце и зачаках. Д. Жотев, СбХС, 148.
2. Прен. Длъжност, служба, обикн. в учреждение; местице. Още не бяха успели да се скарат за някое по-завидно местенце в служ. ебната йерархия. Ст. Марков, ДБ, 221. Държавата тогава едва се съгласи да отдели [за Й. Йовков] едно обидно незначително чиновническо местенце. Г. Константинов, ПР, 203. — Издигна си [председателят] триетажна къща и настани сина си на високо местенце. Ст. Даскалов, ЕС, 113. През следващия месец успяхме да настаним страдалеца в едно от софийските издателства и както чух от роднини, той бил извънредно доволен от новото си тихо местенце. П. Незнакомов, БЧ, 100.
◊ Топло местенце. Разг. Сигурна, добре платена и обикн. лека служба. Намерих си топло местенце в министерството. Ще ми изстине местенцето; Изстина ми местенцето. Разг. Ще изгубя службата, поста си, ще ме уволнят. Някои от консерваторите набързо се пребоядисаха, страхуват се да не им изстине местенцето.