МЕСТИЦЀ, мн. -а̀, ср. 1. Умал. от място; местенце. Наистина хубаво местице бяха избрали за кораба нашите любезни домакини. П. Вежинов, ДМ, 31. „Аз съм щастлив, защото в душата на Женичка аз зафащам малко (?!) местице“. Ив. Вазов, ПЕМ, 139. — Что да правите сте дошли тука в кулата? — Не искаме друго, освен едно местице да пренощуваме. Р. Блъсков, ТПД (превод), 116. „Ами местицето за къщичката с какво ще купиш?“ (превод) МС, 1883, кн. 4, 53.
2. Прен. Длъжност, служба на чиновник; местенце. — Значи, другите си седят на местицата, получават си заплатицата .. – Не ме разбра. И аз няма да остана без работа. Ем. Робов, Ст, 1968, бр. 1181, 1.
— Друга (диал.) форма: местецѐ.