МЕСТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Индив. Който се мести, движи. Доста е да спомнем местливата машина или самоходът. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 26. Умът му ще са изчудва още повече, когато познае, че те звезди са толкова слънца, прилични на нашто, които имат, види са, като него техните си местливи и опашати звезди. Ив. Богоров, КП, кн. 5, 11.