МЀСТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Истор. Във феодална Русия (от ХIV — ХV в. до 1862 г.) — установен ред за назначаването на болярите на административна, военна или придворна длъжност в зависимост от знатността, длъжностите и заслугите на техните предци. След тия тегла настават самозванците, .., вълненията на разколниците, местничеството на боярите и смъщенията на стрелците. Д. Душанов, ИПХЧ, 224.
2. Рядко. Облагодетелстване на отделно село или град, съблюдаване на тясно местни интереси. От една страна, съществуват опити за ограничаване правомощията на низовите звена на самоуправлението, за тяхното изземване от централните органи. От друга страна се наблюдават и прояви на местничество. РД, 1983, бр. 313, 2.
— От рус. местничество.