МЀСТНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Част от земната повърхност, обикн. сред природата с приблизително определени граници; околност. Полковникът препуснал напред, изкачил се на една могила и разгледал местността. Й. Йовков, Разк. II, 233. Местността Червена стена е по течението на реката. Ил. Волен, МДС, 209. „Гънките на местността помагат за успешното маневриране на противника.“ Л. Стоянов, Х, 117. От България, Тракия и Македония да се въздигне една Българска държавица, защото главният преобладающи елемент по тия местности е българският. НБ, 1876, бр. 34, 133. Впрочем в Неаполитанското царство и в сама Гръция и досега множество местности са опазиле своето славянско название. НБ, 1876, бр. 9, 35. Походът преминава през гориста местност. ∆ Планинска местност. Безводна местност. Красива местност.
2. Остар. Населено място; селище. То заедно с други планински паланки, като Копривщица, Панагюрище, .. се ползвали с едно привилегировано положение .. На това обстоятелство се дължат и известни морални качества у жителите в поменатите местности. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 9. В тия дописки ние описваме лошото положение на работниците от един занаят или в една местност. Г. Георгиев, Избр. пр, 326. Една организация трябва преди всичко да се състои от марксисти, от убедени социалдемократи, за да може достойно да представлява партията на своята местност. Г. Георгиев, Избр. пр, 109.
3. Остар. Територия, землище. Колкото за онази местност, която са населява от българи .., то общинската равноправност, на която ще са основе автономно Българско, ще задоволи, .., всички. СПл, 1876, бр. 9, 33. Българите нямат никакви претенции над отделните народности, които имат своите определени местности, каквито са бошнаците, херцеговинците, .. и тесалийците (гърци и албанци). СПл, 1876, бр. 9, 33.