МЕСТОЖИВЀЕНЕ, мн. няма, ср. Адм. Място, обикн. жилище, квартал или селище, където някой живее. Другите железничари — близки на Веселин Велев по възраст, заплата и местоживеене — все имаха някакво хоби. Д. Цончев, М, 51. Пътуването от местоживеенето до комбината и обратно по БДЖ е безплатно.