МЕСТОПРЕСТЪПЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Юрид. Място, където е извършено престъпление. Гласът на следователя стана по-твърд: — Заловили са те на местопрестъплението. С оръжие в ръка .. — Вардарски мълчеше. Д. Талев, ПК, 720-721. Чучелът премина смело пустия казармен двор, тръгна из помещенията, улови на местопрестъплението часовоя и дежурния по рота, които играеха на дама. Св. Минков, Избр. пр, 28. В началото на юни турски войници убиват при скарване сръбски младеж. Турците откриват огън и срещу озовалата се на местопрестъплението сръбска полиция. Ив. Унджиев, ВЛ, 52.