МЕТАКАЛА̀ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Само в съчет.: метакалаена киселина. Киселина, която има в молекулата си два водородни атома. От действието на концентрирана азотна киселина калаят се превръща в бяла, неразтворима във вода, метакалаена киселина. Хим. IХ кл, 1965, 55. Поради много по-голямото количество калай, който се съдържа в бронза, при отлъчването му се получава обемиста утайка от метакалаена киселина. М. Кожухаров и др., АХ, 428.