МЕТАЛЍК1, мн. -ци, м. Работник в металообработващо предприятие; металоработник. А как да разкажа всичко за тоя як партизанин [Монката], син на потомствен ковач и сам софийски металик? В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 57. На събранието .. металиците от техническата работилница изказаха желание да направят вентилатор. З. Сребров, Избр. разк., 215.
МЕТАЛЍК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Стара турска бакърена монета с малък примес от сребро със стойност десет пари. Застана пред продавача на шербет, поръча си чаша и подхвърли на тезгяха един металик. Д. Спространов, ОП, 314. Притичваха се да помагат, да дигат и свалят и люде по-свободни от работа, за да изкарат и те по няколко металика. Д. Талев, ПК, 119.
— От тур. metelik.
МЕТАЛЍК неизм. прил. За цвят — който е сив с характерен метален блясък. Новата му кола е с цвят металик.
— Фр. métallique.