МЕТАЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Метален (в 1, 3, 4 знач.); металически. Кметът го [чичо Рало] погледна за миг и продължи да пляска с гъвкавата металична линия по масата с видимо удоволствие. Ил. Волен, МДС, 69. До самия вход имаше автоматична металична каса, из която се подаваше билетче. Г. Белев, КВА, 174. Недалече, край шосето по поляната, пасяха овце и металичната песен на клопатарите подсказваше, че стадото беше плъзнало далече на изток. Х. Русев, ПС, 22. И в тунела сталактитите блестяха като стъкло, но между тях се забелязваха и металични отблясъци — земните пластове бяха от оловна руда. М. Марчевски, ТС, 114. И пак прозвуча гласът на Пандов — сух, металичен. М. Марчевски, П, 294. Светкавици и гръмотевици зачестяват .. Небесните рапири се кръстосват и звякат с глух, металичен звън. Л. Стоянов, Х, 44.