МЕТА̀ЛКА1 ж. Остар. и диал. Възпаление на клепачния ръб, вследствие на нагнояване на мастната жлеза; ечемик, намет, наметалка2. Металката е болест, при която очите се зачервеняват, гурелясват и от действието на светлината смъдят. СбНУ, ХХIХ, 176.

МЕТА̀ЛКА2 ж. Диал. Метла.

Избръсках металката някому. Диал. Излъгах някого.


Източник: Речник на българския език (онлайн)