МЕТА̀ЛНО. Рядко. Нареч. от метален (в 1 и 2 знач.). Прахът се изсипваше в класификатора и оттам във флотационните машини-клетки. В тях прахът се разбиваше във вода .. На повърхността се образуваше зелена, метално блестяща пяна. С, 1954, кн. 3, 86. — Разбирам ви, но не мога да изпълня желанието ви .. изведнъж гласът му стана метално сух. А. Наковски, МПП, 168.


Източник: Речник на българския език (онлайн)