МЕТАЛОПЛА̀СТИКА ж. Спец. Обработване на метали чрез коване, инкрустиране или чрез химични начини за създаване на художествени предмети, накити и под. Иван Смолянов е с необичайна съдба. Завършил е живопис. „Но приложното изкуство неусетно ме обсеби споделя той работил съм мозайка, керамика, стъкло, металопластика, дърворезба“. Отеч., 1978, кн. 4-5, 38.


Източник: Речник на българския език (онлайн)