МЕТАЛОРЀЖЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до рязане на метали. У нас се произвеждат различни видове металорежещи машини стругове, фрезмашини, шепингмашини, пробивни машини, различни селскостопански машини, електродвигатели. Маш. IХ кл, 3. Металорежещите инструменти се изработват от твърдите сплави на хрома, волфрама, молибдена, ванадия, титана, кобалта и др. Хим. IХ кл, 1965, 106.


Източник: Речник на българския език (онлайн)