МЕТАЛОСТАТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Метал. Само в съчет.: металостатично налягане. Налягане, което се дължи на теглото на метала върху единица повърхност. Тъй като металостатичното налягане при заливане на формата с метал е голямо, за да се избегне протичането му между отделните каси, в делителните повърхнини на формата се правят стъпала. Л. Калев, ВТЛ, 108. С увеличаване плътността на тока се увеличава и свиването. Металостатичното налягане противодейства на свиването. К. Дойчев, МП (превод), 1033.


Източник: Речник на българския език (онлайн)