МЕТАЛУ̀РГ, мн. -рзи, м. 1. Работник в металургично предприятие. Беше син на металург и с много труд успя да се самообразова. Ем. Станев, ВТВ, 9-10. А те отминаваха и продължаваха да я отрупват с галантни думи, .., отивайки да умрат славно за господа и за краля, да унищожат до крак металурзите и тъкачите, които бранеха републиката. Д. Димов, ОД, 299.
2. Специалист, инженер по металургия. Какви тайни не се крият в много ъглове на отечеството ни, които в ръцете на един наш металург и химик могат да станат толкова могуществени фактори за народното ни въздигане и обогатяване. М, 1883, бр. 508, 2. Инженер металург.
— От гр. μεταλλουργός през рус. металлург или нем. Metallurg.