МЕТАМЀРИЯ ж. 1. Зоол. Анат. Разделяне тялото на животно на редица подобни по строеж части. При прешленестите червеи се среща явлението метамерия външна и вътрешна. Това представлява повторение на всички органи във всяко членче (земен червей). Зоол. VII кл, 149. Гръбначният стълб изгражда централната осева част на човешкия скелет .. Съществен негов белег е запазената метамерия. Ал. Гюровски, АЧ, 109.

2. Хим. Вид изомерия, при която две еднакви по химически състав вещества се различават по свойства. Метамерията е вид изомерия, която се среща при съединения, във веригата на които участва невъглероден атом (кислород, азот). Последният разделя веригата на различно големи части. Хим. ХI кл, 1958, 128.

— От мета- + гр. μερός 'част'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)