METAHTА̀HK м. Спец. Затворен резервоар, в който при липса на въздух се извършва биологично разлагане на утайки от канални (отпадни) води. Метантанкът представлява съд за изкуствено изгниване на тинята. При ферментацията [на тинята] ще се отделя силно калоричният газ метан, който ще се използва за двигател на мотори и за загряване на водата в серпантините на метантанка. ОФ, 1955, бр. 3440, 3.