МЕТАТЀЗА ж. Езикозн. Звукова промяна, при която два обикн. съседни звука сменят мястото си в думата. Местопребиваването на Арватка девойка трябва да се търси в Копривщица, а самото ѝ име произлиза от турското название на това село, Аврат алан, от което чрез метатеза е излязло Арватка. К. Величков, ПССъч. VIII, 304.
— От гр. μετάθησις през лат. metathesis.