МЕТА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е предназначен да мята, хвърля, обикн. камъни, копия или други големи предмети. Българите се занимаваха повече с обсадните си уреди: настаняваха ги по-добре и по-близо до крепостните стени и врати, натрупаха купища кръгли камъни, снопове къси копия и стрели за метателните уреди. Д. Талев, С II, 201. При петото нападение над Солун славяните докарали срещу вратите огненосни оръжия .., а също и каменохвъргачки, други приспособления от безброй дървени уреди и новоприготвени метателни оръжия.ТВ I, 17. Своите метателни машини ромеите използваха и за изхвърлянето на „жив огън“ — със стрели или гърнета, а имаха и нарочни огнеметки, които го изхвърляха в запалена струя. А. Дончев, СВС, 619.