МЕТАФИЗЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е основан на метафизика (в 1 знач.);метафизичен, антидиалектически. Да се очисти человеческата мисъл от мъглявите идеалистически обяснения на човешките отношения и метафизическите определения, .., и да (се) мине към светлите убеждения, които открива на човешкия ум материалистическото възрение — може ли да бъде по-желателно явление от туй! Д. Благоев, ЛКС, 70. Метафизическа методология.
2. Който се отнася до метафизика (във 2 знач.); философски, абстрактен. Връстта на света .. подала е причина на звездоброеца да научи слушачницата си, що истините са нареждат така: богословски, метафизически, .. и физически истини. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 28-29. Той [Каравелов] и до края на живота си остана впрочем чужд на немската философия; .., той даже не разбра метафизическите идеи, които немските възпитаници бяха внесли в доклада. С. Радев, ССБ II, 77-78. У жената следователно преобладава анализът, а у мъжа синтезът. От туй ний разумяваме, че метафизическите системи, отвлеченията, общите и политически идеи за отечеството, за равенството тряба да са по-маловажни и по-чужди за жените. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 36.
3. Прен. Неясен; мъгляв. Между тойзи свят почти съвсем нов за нас, Хиндистан, със свой самскрит язик, толкова учебен и толкова метафизически, Хиндистан, казваме, ся явява голямото и древно гнездо на человеческата мисъл. Г. С. Раковски, БС I, 7.
МЕТАФИЗЍЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. метафизически; метафизично. От гледище на метафизиката. Метафизически изповядам, че настоящето не може ся зе освен като една точка, но, нравствено то е по-пространно. Ч, 1870, кн. 2, 61.