МЕТЕЖНИЧЀСТВО, мн. -а, ср. Проява, дейност на метежник. Те [евреите] всякога са живели в бунтувания и метежничества. Пч., 1871, кн. 7, 101. Стачниците бяха обвинени в метежничество.


Източник: Речник на българския език (онлайн)