МЕТИЛЀНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. За химическо съединение — който има в структурата си двувалентен органичен радикал СН. Метиленов йодид.
◊ Метиленово синило; метиленово синьо. Хим. Основно органично багрило със син цвят, използвано в текстилната промишленост, обикн. за багрене на естествена коприна. В ушната вена на зайче той вкарва разтвор на органичното вещество метиленово синьо. Е. Головински, ВК, 16. Чрез неуморни и продължителни изследвания на натривки от гърлени налепи на болни от дифтерия деца, оцветени със специално приготвено за случая от него метиленово синило, Льофер е констатирал множество микроорганизми. Пр, 1952, кн. 6, 84. Метиленов радикал. Хим. Метилен.