МЕТОНИМЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до метонимия или който съдържа метонимия; метонимен, метонимически. Във вторичните метонимични значения на думи от една тематична група се откриват прояви на системност. ∆ Метонимичен троп.


Източник: Речник на българския език (онлайн)