МЕТО̀Х, мн. –си и (остар.) -хи, след числ. -ха, м. Църк. Сграда в селище, принадлежаща на манастир, в която живеят монаси или монахини. На едно-две места от високия бряг надничат сгради. Това са метоси на светогорските манастири. Пр., 1952, кн. 6, 39. Бяха изминали девет години от отварянето на българския метох срещу дървената черква [в Цариград]. Т. Жечев, БВ, 103. Тълпи монаси, дошли на поклонение, пълнеха метосите на различни манастири. Ем. Станев, А, 37. Самоков има З църкви, 12 джамии, З частни школа , .., 4 метоха, в които живеят изповедници, пратени от различни манастире. БО, 1846, бр. 1, 7. Женски метох.
— От гр. μετόχιον.