МЕТРЀСА ж. Любовница на женен мъж, който я издържа; държанка. Това, че притежаваше баня в квартирата си и платена метреса, го изпълваше с голямо нравствено удовлетворение. А. Гуляшки, Л, 43. Бившият майстор от „Никотиана“ си купи кола, поддържаше метреса и даде децата си в немско училище. Д. Димов, Т, 368.
— От фр. mâitresse 'господарка'.