МЀТРИКА1 ж. 1. Литер. Раздел от стихознанието, който изучава стихотворните размери, принципите на стихосложението и различните видове стихотворни системи. Ритъмът му [на стихотворението] е разнообразен, гъвкав, понякога съвсем свободен от оковите на метриката. Поетът рядко изнасилва езика си в угода на размера. ЛН, 1927, бр. 11,4.
2. Литер. Определен стихотворен размер или стихотворна система, използвана в някакво произведение, литературна школа, жанр и под. Поетичният, ритмическият строеж на епоса се изгражда върху песенната метрика на двете говорни изяви на българския език: книжовно-литературния и диалектния. В. Марковски, ПЗ, 10. Следвайки ту мелодията, която звучи в душата му, ту метриката на древните или на южните народи и на немците, Гьоте намира винаги формата, която най-добре предава чувството, виденото, фабулата. М. Арнаудов, Г, 80.
3. Муз. Раздел на ритмиката за музикалните размери.
4. Муз. Определен музикален размер, използван в дадено произведение, жанр и под. Известно е, че нашите хора̀ и песни са по-особени. Те рязко се отличават в ритъм, метрика и мелодия от хора̀та и песните на другите народи, особено от тези на западните страни. Ст. Грудев, ББ, 23.
5. Мат. Формула за определяне на разстоянието между две точки в някакво пространство.
— От гр. μετρικἡ.
МЀТРИКА2 ж. Остар. Документ, удостоверение за раждане, даван от църквата (Т. Коджов, Речник, 1882).
— От пол. metryka през рус. метрика.